Mahjong (на български е известна като Маджонг, Маа Джонг и Мадзян) е китайска игра за четирима играчи. Играта първоначално може да се стори доста сложна на начинаещите играчи, но с практиката това се решава много бързо. Играта изисква доста мислене, умения, стратегии и смятане, а и отчасти – малко късмет. Според това кой вариант на играта се играе, късметът може да има съществено или пренебрежимо значение.
Често Mahjong се играе и като хазартна игра. Основната цел на играта е да се състави пълен набор от даден брой блокчета, като играчите започват с 13 или 16 блокчета. Първият играч достигнал целта на играта – печели.
В превод от китайски името на играта Mahjong означава врабчета или ято врабчета. Затова и играчите се наричат Пазители на врабчетата. Играта е стара и много известна в Китай, но в края на 19-век американският антрополог Стюарт Кълин вижда играта и я описва в своите работи. Така тя за първи път става известна извън Китай.
В началото на 20 век вече има ръководства с правилата на играта на много езици, включително английски, френски и дори японски. Малко по-късно излиза и книга на писателя Джоузеф Парк Бабкок, която носи името Правилата на Маа Джонг. В нея са представяни правилата на най-ранната версия на играта в Америка, но малко по-късно тези правила се променят и книгата на Бабкок вече се забравя.
Това обаче не променя фактите – Mahjong става сензация в Америка още през 20-те години на 20 век и много търговци я издават под различни търговски имена.
Интересното е, че при настолният вариант на играта блокчетата й могат да се използват и за други игри и забавления, например подреждане на пасианс и дори предсказване на бъдещето. Блокчетата безпроблемно могат да заменят и карти за игра.
